ПАРОДОНТОЛОГИЯ
ИМПЛАНТОЛОГИЯ
ОРАЛНА ХИРУРГИЯ ЕСТЕТИЧНА
СТОМАТОЛОГИЯ ОРТОДОНТИЯ
и DENTaLIGN® ПОЛИВАЛЕНТНА
СТОМАТОЛОГИЯ
« обратно към услуги

11 мита за пародонтита (преди известен като пародонтоза).


Мит 1 : Загубата на зъби прогресира естествено с напредването на възрастта.
Мит 2 : Хора, които имат пародонтално заболяване са с лоша орална хигиена – те не си мият зъбите.
Мит 3 : Оралното здраве няма влияние върху общото здраве.
Мит 4 : Заболяването на венеца е малка, незначителна инфекция.
Мит 5 : Кървенето от венците е нормално.
Мит 6 : Лечението на заболяването на венците е болезнено.
Мит 7 : Лесно е да се диагностицира заболяване на венеца, затова ако имах такова, моят дентален лекар
досега би ми казал.
Мит 8 : Веднъж след като започна да губя зъбите си, единственото лечение са коронки, мостове и
подвижни протези, защото пародонталното заболяване е нелечимо.
Мит 9 : Кариесът е причина номер едно за загуба на зъби.
Мит 10 : Тъй като заболяването на венеца е бактериална инфекция, лечението задължително трябва да включва антибиотици.
Мит 11 : Бременни, дори и с пародонтален проблем, не е препоръчително да посещават стоматолог.

Какво представлява пародонталното заболяване? Какво го причинява?


„Пародонтология” (лат. para = около, гр.odus = зъб) е наука, изучаваща зъбоподдържащите структури, т.нар. пародонт. Следните меки и твърди тъкани изграждат пародонта: венец, цимент по кореновата повърхност, алвеоларна кост, периодонтален лигамент (заема мястото между кореновата повърхност и костта и се състои от съединително-тъканни влакна, клетки, кръвоснабдяване, нерви).

Термина „пародонтални заболявания” обхваща възпалителни, както и рецесивни изменения в пародонталните структури. Докато гингивалните рецесии могат да имат различна етиология, включително морфологични, механични и дори функционални, то гингивита и пародонтита са едно семейство от често плак-асоцирани, обикновено хронични и много често агресивни бактериални инфекциозни заболявания. Хората на възраст над 35 години губят зъбите си по-често в резултат на пародонтални заболявания, отколкото от кариозни дефекти. До 60-те години на миналия век се считаше, че пародоналото заболяване се причинява само от определени бактерии в плаката и устната кухина. Сега се знае, че е необходимо наличието на патогенни бактерии за да възникне пародонтално заболяване, но те не са единствения фактор за да се развие и прогресира гингивита в пародонтит. От най-голямо значение за развитието на пародонтално заболяване са колониите от микроорганизми, в близост до венечния ръб, които са организирани в биофилм, т.нар. плака. Бактериите в плаката произвеждат токсини, които увреждат венеца и причиняват симптомите , описани по-нататък. Ако плаката не се отстрани в ранен етап, венеца се „отлепя” от зъбите и се образува разстояние, известно като пародонтален джоб.

Етиологични фактори, освен специфичните микроорганизми, са разнообразни фактори от макрорганизма (човека), като например :

  • генетично детерминиран специфичен и неспецифичен имунен отговор; системни състояния/синдроми и заболявания, повлияващи съществуването и клиничния ход на пародонталното заболяване;
  • „навици” и отношението на човека към общото му здравословно състояние : тютюнопушене, алкохол, диетично хранене, прием на някои медикаменти.
  • социални обстоятелства, повлияващи цялостното физиологично и психологично състояние на човек : семейство, работа/професия, социално-икономически фактори, култура.
  • психологични „тежести” и стрес, повлияващи имунния статус.
Извод: Пародонталното заболяване е мултифакторно, т.е. причината за развитието му не е само една.

Пародонталното заболяване е предотвратимо и може да бъде успешно лекувано. Вие сте част от денталния екип, който Ви лекува, защото ежедневната грижа за Вашите зъби и съдействието Ви в хода на лечението са съществен фактор за лечебния резултат.

Каква е разликата между пародонтит (пародонтоза) и гингивит?


Плак-индуцирания гингивит е общо име за няколко гингивални болестни състояния, общото между които е , че възпалението се ограничава само до венеца, няма загуба на кост, има наличие на плака, обратимо състояние е при отстраняване на плаката. Пародонтит е понятие, обединяващо няколко пародонтални заболявания, общото между които е, че има загуба на кост, има наличие на истински пародонтални джобове (прониква се на различна дълбочина в пространството между венеца и зъба, поради загуба на връзката между тях). В съвременната пародонтология е прието понятието пародонтит, което подчертава възпалителния характер на тези заболявания с наставката „ит”, за разлика от преди използваното понятие „пародонтоза”, което само загатва за наличието на костна загуба при това заболяване.



Какви симптоми мога да очаквам при пародонтално заболяване?


Клинични симптоми за наличие на възпаление са : подуване на венеца, зачервяване на венеца, кървене от венеца, когато миете зъбите си, лош дъх. Обикновено това са симптоми на гингивита. Ако на този етап състоянието се лекува, то е обратимо. Но оставено без лечение, това състояние често прогресира до пародонтит – с всички по-горе изброени симптоми, а на по-късен етап настъпва и разклащане, „оголване” и загуба на зъбите.
Пародонталното заболяване обикновено протича безболезнено !
При пушачи кървенето от венците не е изразено като симптом и дори може да липсва, поради съдосвиващото действие на никотина. Патологичната подвижност на зъбите е много късен симптом за наличие на тежко пародонтално заболяване. Не чакайте да развиете тези симптоми. Редовните прегледи в Дентално студио „Света Аполония”, на 6 месеца, помагат за откриване на пародонталното заболяване на ранен етап.

Освен лошата орална хигиена и генетични фактори кои са другите рисковите фактори, които спомагат за развитието на заболяванията на пародонта?


Един от значителните рискови фактори е тютюнопушенето! При пушачи кървенето от венците не е изразено като симптом, и дори може да липсва, поради съдосвиващото действие на никотина. Това му действие от друга страна води до нарушена обмяна на вещества в гингивалните тъкани и по-голяма податливост към инфекции. Катрановите продукти в тютюна действат директно токсично върху венеца и също така благоприятстват по-лесното натрупване на плака.

Хранене , богато на захари и лепкави въглехидрати (като сушени плодове и картофен чипс) е също фактор, улесняващ образуването на плака. Екстремни диети и неадекватно хранене могат да отслабят имунната система и да намалят устойчивостта към инфекции.

Слюнката има защитна функция. Слюнчените муцини (гликопротеини) покриват всички мукозни повърхности като предпазващ филм. В зависимост от дебита и гъстотата си, тя може да има различна почистваща ефективност. Съдържащите се в нея бикарбонати, фосфати, калций, определят буферния ú капацитет и реминерализиращия ú потенциал. Антимикробната ú активност е свързана със съдържанието на секреторен имуноглобулин (sIgA), лизозим, каталаза, лактопероксидаза и други ензими. Приемът на някои медикаменти, които намаляват слюноотделянето, както и алкохол, причинява сухота в устата и защитната функция на слюнката е загубена. Дишането през устата също изсушава мукозата.

Стрес може да причини претоварването на работа, социални обстоятелства, особености на околната среда и т.н., което може да доведе до негативно повлияване на имунната система, или до увеличение на възпалителните медиатори; това е свързано с повишена податливост към развитие на пародонтит.

Множество проучвания доказват връзка между лошо- и не- контролирания диабет и гингивит/пародонтит.

Как мога да предотвратя възникването на пародонтално заболяване?


Освен регулярната професионална грижа, от основно значение за профилактика на пародонталното заболяване са и старателното четкане и употреба на конец за зъби в къщи. За съжаление дори и при най-стриктна лична орална хигиена, някои хора развиват определени форми на пародонтално заболяване. Веднъж възникнало, това състояние изисква професионална терапия, за да се предотврати погресирането му.

Вярно ли е, че пародонтита (пародонтозата) е нелечимо заболяване?


Със съвременните средства и знания за лечението на пародонталното заболяване е възможно да се постигне овладяване на възпалителния процес. За постигане и поддържане на това състояние от значение са както действията на денталния лекар, така и съдействието на пациента, който е част от денталния екип. Възможно е и да се стопира задълбочаването на пародонталите джобове или дори да се елиминират напълно с методите на пародонталната хирургия.

Има ли връзка между пародонталната инфекция и други общи заболявания и състояния? Пародонтитът ли ни разболява?


Нови изследвания показват, че хроничното инфекциозно заболяване пародонтит може да доведе до сериозни системни заболявания, особено в податливи пациенти. Пародонтитът трябва да се разглежда като важен рисков фактор за следните системни и също мултифакторни заболявания:

• Сърдечно-съдови заболявания : Angina pectoris, миокарден инфаркт, ендокардит.
• Проблеми при бременност : преждевременно раждане, раждане на недоносено дете, повишен риск от ранна детска смърт;
  повишен риск от ранна детска смърт;
• Инсулт, Мозъчен абсцес;
• Белодробни инфекции;
• Диабет тип 1 и тип 2.



Какво да очаквам, ако не лекувам пародонталното си заболяване?


Оставена без лечение, пародонталната болест разрушава зъбодържащия апарат, костта, около засегнатите зъби, се „стопява”, те се разклащат и се стига до загубата им. Не трябва да се игнорира и зависимостта между налична пародонтална инфекция и сериозни системни заболявания, разгледани в предходния въпрос.

Как може да бъде третирано пародонталното заболяване?


Лечебните методи зависят от типа пародонтално заболяване и от степента на прогресията му. Първата стъпка обикновено е елиминиране или намаляване на инфекцията чрез почистване на зъбния камък и плаката под и над нивото на венеца с пародонтални инструменти и ултразвуков апарат. Корените на засегнатите зъби се заглаждат с пародонтални кюрети под локална анестезия, за да се улесни прикрепването отново на съединително-тъканните влакна от венеца към зъба. В някои случаи захапката може да има нужда от корекция.
За контролиране на растежа на бактериите може да бъдат препоръчани антибиотици или изплакване с антимикробни води за уста. Системното и профилактично самостоятелно приемане на Rodoyl (Родожил) отдавна е отхвърлено като терапия. Допълнителните рискови фактори трябва да бъдат елиминирани до минимум (тютюнопушене, стрес, алкохол, устно дишане и др.). Подвижите зъби е възможно да бъдат шинирани временно с шина от композит с вградено влакно, докато трае лечебния период. След приключване на лечението за постоянната им фиксация се поставя лята шина. Когато се поддържат дълбоки джобове, пациента се затруднява да отстрани зъбната плака и камък от тях. Ето защо се налага по хиругичен път да се възстанови пародонталното здраве.

Как лазерът лекува пародонталните джобове?


Виж

Какви са методите на пародонталната хирургия?


Хирургия за намаляване дълбочината на пародонталния джоб:
Целта на тази манипулация е да се редуцира дълбочината на наличните джобове до ниво, което позволява те да бъдат поддържани чисти от бактерии с четкане и конец за зъби.

–ламбо за достъп и резективна хирургия: При повечето напреднали пародонтални заболявания , бактериите и свързаното с тях възпаление , могат да доведат до промени в нормалната форма на костта около зъбите. Нормалния контур на костта трябва да се възстанови , за да се елиминират пародонталните джобове. Венечната тъкан внимателно се отделя от костта , създавайки по този начин ламбо. То осигурява по-добър достъп до дълбоките области със зъбен камък и плака и позволява да се промени формата на костта, което намалява зоните, в които бактериите могат да се развиват. Тази процедура не възстановява кост, която е била загубена в резултат на пародонталното заболяване.


Пародонтална регенеративна хирургия.
Това са техники, които позволяват да се възстанови костта, която е била загубена в резултат на пародонталното заболяване.

- Направлявана тъканна регенерация : Тази техника използва „мембрана” или бариера, за да се предотврати проникване на нежелана тъкан в костта и да се улесни регенерацията на костта и съединително-тъканни влакна.

- Костна присадка: Костно-заместителни материали се използват, за да запълнят костен дефект и да послужат като „скеле” за разрастване на Вашата собствена кост. Костната присадка може да бъде взета от ваша кост, може да бъде от животински, синтетичен произход или от тъканна банка.


Пародонтална пластична хирургия.
Редица пародонтални пластични хирургични процедури позволяват да се заздрави тънка и слаба гингивална тъкан, както и да се подобри козметичния вид на меките тъкани. Те служат да се подпомогне запазването на зъбите, да се третират чувствителни зъби и да се подобри естетиката на Вашата усмивка. Тези процедури включват мекотъканни присадки и естетично удължаване на клиничната коронка на зъбите.

- Автогенна гингивална присадка: При тази техника се премества малко парче тъкан от небцето и се поставя в област с изключително тънка и слаба тъкан, за да се предотврати по-нататъшна поява или развитие на рецесия (отдръпване на венеца към корена).





- Съединително-тъканна присадка : „Леко удължения” вид на зъб, причинен от рецесия , може да бъде променен чрез съединително-тъканна присадка. Чрез свързване на пренесената тъкан върху „оголения” преди това корен, се подобрява естетиката и се намалява или елиминира чувствителността .





- Естетично удължаване на короната на зъб: Прекаленото показване на гингивална тъкан при усмивка се свързва с понятието „Гингивална усмивка”. Този неприятен вид може да бъде коригиран с промяна в нивото на венечната линия чрез естетично удължаване на короната на зъбите. Тази техника служи и за изравняване на леко неравно венечно ниво на съседни зъби.




Пародонтална хирургия при ортодонтско лечение.
Пародонтолог и ортодонт понякога работят в екип , за да се постигнат здрави и красиви усмивки. По време на лечение с брекети е възможно да се направи пародонтална пластична хирургия. Понякога се налага да се проведе екстракция на зъб, за да се направи място или да се разкрие зъб, който е импактиран в костта.

- Разкриване на зъб: Тази процедура включва отваряне на ламбо и отстраняване на малка част от костта, за да се постави ортодонтски „бутон” на зъб, който е неправилно разположен в зъбната дъга. Веднъж, след като „бутона” се фиксира върху зъба, ортодонта може да го премести до съответното му идеално местоположение в зъбната редица.

Имам ли нужда от пародонтална хирургия?


Не всеки се нуждае от пародонтална хирургия. Ако заболяването на пародонта се открие на ранен етап от развитието му и лечението започне своевременно, то може да бъде лекувано без хирургия. Въз основа на вашето индивидуално състояние, ние ще препоръчаме подходящо лечение.



Каква е цената на пародонталното лечение?


Заболяването на всеки пациент се нуждае от специфична терапия в зависимост от стадия, в който се намира и степента на засягане на пародонталните тъкани. Необходимо е задълбочено изследване, преди да изградим лечебния Ви план и да калкулираме стойността на пародонталното Ви лечение.

Постигнахме лечебен ефект след третиране на пародонталното заболяване – а сега какво?


Дългосрочният успех на пародонталната терапия зависи най-вече от внимателното проследяване на заздравителния процес веднага след лечението, както и от това колко често и добре се поддържа лечебния резултат в последващите поддържащи посещения в Дентално студио „Света Аполония”. Ефекта на поддържащата терапия е не само постигане на здрави зъби в здрав пародонт, но и профилактика на безбройните потенциални негативни ефекти на едно хронично възпалително пародонтално заболяване върху системното здраве (сърдечно-съдови заболявания, диабет, белодробни проблеми) и бременността (риск от преждевременно раждане и раждане на недоносено дете); тези рискове са значително увеличени при липса на пародонтално лечение и поддръжка.

Интервалите на поддържащата терапия ще Ви бъдат индивидуално определени : от - на всеки два месеца, до - веднъж годишно.
За повече информация, относно пародонталните услуги, които предлагаме, моля, наберете телефоните дадени за .

Не се колебайте да се свържете с нас, за да обсъдим Вашите въпроси за денталното Ви здраве!